Цигански пръстенчета от слама уча на панаира
Винаги съм мечтала да се докосна до този друг, див като плъстарството занаят, кошничарство, плетене със слама и върба. Но все не съм намирала кого да спъна и да ме понаучи поне на трошичка!
Ама сега! Прекарах доста време на панаира на занаятите в Мюнхен. Харесахме се с девойчетата от единственото плетарско училище в Германия, в Лихтенфелс. И панаирски цигански пръстенчета от слама ми се нароиха! Така ги наричам, защото ги обичам, плетат се волно на земята сред стружките. И нямат логика, очите работят. На втория ден вече учих минувач на панаира да плете и той. Не мога да се представям като калпава занаятчийка я, събрах наученото и го „преподадох“ на подобно ученолюбивия мил човек.
Разгледайте каква красота е сламата, свети! Леко, въздушно, непретенциозно
Като ръцете, които създават. Обменихме знания, отидох си доволна. Ще науча всеки пожелал на търкалце, а на поискалите и ще оплета пръстенче в Косово. Да му се радвате и вие като мен.
P.S. Не нося бижута, защото нямам 
Но междувременно пръстите ми са отрупани, сламени, поне 240 карата!!
Но междувременно пръстите ми са отрупани, сламени, поне 240 карата!!Девойчетата накичих с мартенички – благослов и благодарност, че ми дадоха сърцето и времето си. Като се има предвид, че рамката на мероприятието не е такава… Е, ние работим другояче 
