Живото зове

Гулия, касис, малини, рози – садя, прекопавам, звъня на съседи да се уча как

През изминалите няколко години бяхме съсредоточени върху къщата и всичко засадено около нея тревяса и залиня. Почиствам къпината и имам чувството, че я чувам как си поема дъх. Най-после да я стигне повече слънце. А после да ми роди къпинки

Уча за гулията. Знаете ли, че това е велико растение, много по-велико от картофа! Полезно, вкусно, лесно. Само се гледа, непрекъснато има плод под земята, а горе цъфти като красиво жълто цвете. Премине ли цветето, вършинките са чудесна храна за добитък – когато си го имам

Хладно е сутрин, но добре облечена в моята вълна нямам грижа. Повървявам много, не мога да спра, толкова е диво и красиво тук. И спра ли все пак, посвирвам. За да забележа изненадано, че мога наизуст мелодии, които все съм свирила само гледайки ноти. Поздравявам ви от сърце с една простичка и непретенциозна, която заподскача от хълм на хълм по горския път за Хвойна.

Живото ме зове

Нататък с лопатата и копача, Светланке