Зеленина

Винаги ми се е искало да живея точно така. Да изляза и си набера малко коприва, малко, защото утре мога пак. Да участвам в разтърваване на кучешки бой, да ме навали дъжд до пуловер, да видя пак дъга, да опека дузина курабийки и да черпя с тях. И да се радвам на селото на ръба на мъглата. Записвам, че не ми се забравя ни грам живот