За стъпване по горски мъх
Тези пантофени ботушки са поредното ми дълго и грижливо люляно чедо. Плъстила съм ги и шила между четири държави – кошничката с работа е винаги с мен.
Есеннозелено мерино, ярка тревна планинска вълна за здравина, коприната на пристигнало от Индия жизнерадостно сари, сърмено кълбенце от баба, телешка и свинска кожа за обшиване. И пръсти, на които съм благодарна.
Усещането да ги носиш е меко докосване на сенчест горски мъх. Да носят собственичката си по света 100 години 🙂