За приказното градче Моншау

Моншау е средновековно градче близо до белгийската граница с къщички от миналото и тесни павирани улички . То пази спомена за занаят, направил го световноизвестно.

Предене и боядисване на фини вълнени тъкани и тъкачество са отвели славата му по света.
Богатият текстилен фабрикант на тъкани Йохан Шайблер живеел в т. нар. Червена къща, която се вижда в дъното на уличката. Сега ще я посетим.

В ранния час сме първи туристи в къщата. Маски на лице и хайде на разглеждане.

Обзаведена е изключително. Античните мебели, подредба, порцелан и малки вещи, напомнящи за собствениците са наслада за окото.

Тук се позасмяхме, защото изглежда госпожата носи маска и тя. Къщата е построена 1752 година, знам ли какво им е било тогава.

Червената къща е известна с тежката достолепна вита дъбова стълба, която е архитектурен шедьовър. Стълбата не е закрепена на стените, вие се стабилно, но на воля до 4 -тия последен етаж.

Влезли в кухнята ми прави впечатление огромната пещ и една кутийка, вероятно лъжичник, на който виждам кобилица.

Миниатюрна врътка за прежда краси масата в една от стаите.

Тежката входна врата, разгърната широко, за да гони аерозоли, ме впечатлява с изяществото си. Слънцето свети и тича.

Червената къща е била представителен дом на семейството, склад и фабрика за боядисване на прежди и тъкани. Разположена е на поток, чиято вода е кристална, без следи от варовик. Това е подпомагало великолепното им багрене.

През Антверпен и Ротердам семейство Шайблер, собственици на къщата, са внасяли вълната на испанските овце мерино. След съответната обработка, тя се е превръщала в най-фини платове, ценени и купувани в цял свят.

В дневниците на фабриканта се виждат материалите, с които са боядисвали. Например разчитам стипца, куркума, кошенил, сумак, брош, кампешово дърво, винен камък, поташ и др.

Изложени са и проби от преждите, заедно с рецептите. Много интересно за мен.

А това е мострената книга на фабриканта Йохан Шайблер, собственик на Червената къща. Известни са пъстрите десени, които се разработват и тъкат в неговата фабрика. Две до три различни вълни се боядисват и изпридат така, че шарките, които се получават автоматично при тъкането да са предварително пресметнати и обмислени. Най-прочути са били мострите с точиците, както и райета и неравномерни линии. Те прославят надалеч усета на фабриканта към цветове и форми.

Холандия, Испания, Португалия, Полша, Русия, харемите на Турция, та чак до Египет и Персия се надпреварват да поръчват при Шайблер. За него и синовете му са работели над 6000 души и така между 1770 и 1790 г. бедният нявга градец Моншау се превръща в процъфтяващ текстилен център.

Днес Моншау е любимо място за разходка на романтици. В ситуацията в момента белгийци и холандци няма, уличките са примряло спокойни, липсва оживлението на фотоапаратите.