Вяра
Предполагам, че кръгът, в който можеш да оставиш мислите и чувствата си, се нарича ВЯРА. Така са наричат и хората, при които отиваш и даряваш с вярата си.
Вярата е може би най-силното усещане, може би повече от Обичането дори. Защото самата тя знае колко е крехка, но може да въздига в свое и на другите име, и да държи крепка като.. семчица на круша.
Няма как, ще почерпя детско знание: „Семките на крушата са най-твърдата и част, защото са направени от цялата природа и най-вече от камъни.“
Нежнолилаво камъче за всички от първата ми мандала Вяра. И да живее липсата на точна геометрия в ръката ми – тя ми дари ширването извън обръча 
ЯЯ
