Вретено в градината

Един страшен спомен ме сковава, видя ли вретено на земя. Баба все разказваше, как едно време прабаба ни Недка се спънала във вретено, паднало на нивата. Кракът и се оплел в преждата, а тя викнала на децата да не го пипат, хванала го с ръка и захвърлила далече в полето, като наредила: Откъдето си дошло, там се върни! А после се залежала и споминала, и всички казвали, че е от магията на вретеното.

Днес пречупвам детското страшно с моята нишка и си казвам: навярно човек се споминава най-лесно и най-вече от уплах. А вретеното ми на земя със сигурност е добра магия. Манголд, копър и много лютите чушки ще ми стигнат чак до кръста под благотворното и повлияване!