Водата

Че водата е живот не е новина. Но ако в стара селска къща като нашата тя никога не е била гост и тепърва търсим тръби от 1935 г със следните възклицания: „А-аа, виждам я, леко копай… Не, не е тя.“ И така 90 пъти до безкрая на пека… Те това ти напомня, как водата е реликва.

В Родопите като помен правят чешми с наричането: „Докато тази вода я има, имената на моите мили да не се забравят.“ Така чешмата тече, водата помни, и хората утоляват жажда и споменават с добро.

Стара къща Майко, едно време твоята баба Мария е вадила вода досами дувара ти. Там е цирикало, разказват ми, малко изворче, колкото за съдинки и пране. Сега си озаптена и ще те имам в нас. И ценя и кътам.

Няколко снимки на деня – битка на хора, камък, слънце в излишък, и багер. Вода!