Вегетарианска кожа от руното на Кrainer Steinschaf

„Вегетарианската кожа“ ми е любим филм. Получих едно подстригано руно подарък от Петра и Марк, за да видим как ще се получи експериментът от тези овце!

Когато косите са толкова отявлено груби, те не се замотават и твърде заплъстяват с положената основа от бергшаф, а „лесно“ се отделят на кичури след това. Руното е по-голямо от мен, няма да е кожухче от ситна овца

Снощи след часове работа то съхна, а аз дишах по гръб без да мърдам На едно такова руно отдавам силата си за малко. После полягам на него и си я поемам наобратно.

Обичам занаята си и съм щастлива, че си го уча из всичките основи! Веднъж в едно интервю ме попитаха „Да, красиво е, но защо работите такава несекси работа?“

Разсмях се на думата – никога дотогава не го бях разглеждала така.

За мен е като пъпна връв, всичко е естествено, всичко е природа. И макар да обичам много цветовете и боядисвам също, това, което майката и бащата на овчицата са сътворили в рождените и разцветки, е неповторимото. То ме вика да го работя и видя.

И пак приказка, че без нея не мога: Една принцеса се заженила. Понеже от малка можела да везе, преде и тъче, затърсила си подобно уметен принц. Да, ама принцовете по онова време нищо за ръцете не умеели. И един от тях, преди в името на своята любов да се научи на занаят, я запитал:

– А защо, драга, ми е на мен да мога нещо с ръцете си?

– Защото, принце, не хубавата ти глава, а ръцете ти са тези, които могат да ми разкрият сърцето ти. И защото тези ръце някога 100 на 100 ще спасят тази горделива глава от лишения и скърби. В живота идват мигове за всичко, и ти, можещ, ще ги посрещаш по-лесно.

А сега, след тази сбъднала се мека постеля, отивам да довърша исландски пантофки за едно момиче, че те пък са най-пряката връзка с топлината на душата. Така им наричам

Топли крака, топла душа, нещо подобно казваше и баба

Вълна