Ваканция ли беше
Толкова съм удивена от всичко случващо ни се, че започвам да го записвам. На мен и нас, но дай на мен да пиша… На мен ми се случват такива неща, които надхвърлят по скорост 43 годишния ми живот. Аз, като бавно пътувало дете Варна-София, къде без, къде със седалка в пътническия влак с братчето си и денк багаж. После на 18, минала границата с автобус на тогавашната Радина с полутам предно стъкло. Качила се година по-късно за пръв път на самолет, за да се върна от Мюнхен към Варна и решила, че това вече е най-бързата скорост, определена да мина в живота си… Та същата аз не спирам да се удивявам.
От всяка детска стая и компютър се чува смях, а ние се прокрадваме да гледаме какво се случва.
Едното е по долница на пижама и хубава тениска на Детски приключенски лагер Стакевци (колкото виждат, толкова се обличам). Влизам в полезрението на камерата и отскачам. Сварвам да мерна иконки с личицата на всички деца от класа, които в момента имат предметът, по който ги учи госпожата по скайп. Едно от тях е в „цяло личице“ на екрана, рошавко и сънено като моето и то, и ни маха :))
Другото ми дете, женското, врещи, че трябва да изпрати презентацията си по морал. Ама не може. Прави я с приятелка, която в момента е в карантина в Испания и не се е включила във виртуалната класна стая.
Виртуалната, мале! В нея вирус няма, а всички деца са за първа сутрин в „онлайн училището си“.
За две седмици детска градина, основно и гимназия са затворени. Срокът може и да продължи. Днес е ден първи. Училището е подготвило учителите, прати видео за включване на родители и деца. И днес големият експеримент да не прекъсват занятия тромаво, но интересно започва.
Където връзката се загуби, продължават имейли и уотсап. „Дори и да не пазарувате от Амазон, защото подкрепяте малките книжарнички, днес поръчайте в мрежата „Как Хитлер открадна розовото зайче“, и децата да почват да я четат. Утре е в онлайн урока ни.“, пише госпожата.
Клатя глава и се чудя. Това състояние на нереален понеделник единствено ли ще остане в живота ни, или ще се повтаря като автобус и влак.
Най-добре „онлайнът“ днес се случва при кандидат-абитуриентите, 12 клас, какъвто е Макс. Работи концентрирано пред компютъра си по зададената му по часа задача и ни „отмахва“ да затворим вратата.
Както са указанията, децата седят с учебната си програма на бюрата си вкъщи. И по часове се движат между отделните предмети от програмата си за деня. А там ги очаква учителят. Във втори час „сме“ и всички очакваме голямото междучасие. Само Милинко нищо не е разбрал, смущава ситуацията, защото лае по преминаващите покрай къщата реални кучета и не ще да млъкне.
Вкъщи работят само тези родители, които имат деца в затвореното за занятия училище. Което пък ще бъде дезинфекцирано основно и ще зее със седмици празно.
Моята работа в курсове с децата е преустановена, защото още не са измислили как да плъстим в скайпа с всички тях. Отидоха ни планираните за Великден плъстени кошнички, но нейсе, това никак не е в скалите по важност.
Очакваме информация как да се държим нататък. И се ослушваме за всеки кашлюк.
Ами отивам да плъстя. Нали имам толкова за вършене. А и ръцете трябва да се мият добре. Попарвам вода в казана и продължавам по проекта си, който надхвърля размера ми. И ми създава мускули.
Побързвам, че след малко децата „ще се върнат“. И трябва да ги „посрещна“ от стаите им.
В момента всички са овладени. Да се надяваме и здрави. Времето на карантина ще покаже това.
Разбрахме, че семейства от училището са били тествани сутринта за вируса. Децата им са били в една стая или на ски състезание с болните деца. Ние нямаме нищо.
До по обед. Получихме писмо от училището, че данните ни са дадени на Здравна служба, понеже шестокласникът ни е бил в контакт с позитивно тествано дете. Сега се носят слухове, какво следва: с клечки за тест на портата ли идват, как ще проверят, дали имаме корона. Във времето на чакане важи: „по възможност не излизайте от вкъщи“, „използвайте еднократни хартиени кърпички, хвърляйте ги веднага след употреба в кофа, по възможност с капак“, „мийте ръце“ и т.н.
Сашко слиза от „час по физкултура“: „Това не може да бъде, учителят ни даде за домашно до вдругиден да можем да ходим на ръце! Аз да не съм момиче!“
А в неделя има избори за кмет. Стефан заявява искането да гласуваме онлайн. Първото гласуване на Макс ще е виртуално.
Програмата минава в следобеда. Малена бърза за биология, като не забравя да се вчеше преди това. Най-после може да се вчеше преди всеки учебен час. „Олеле, и закъснявам“, а брат й парира: „Това е, даже и от вкъщи успяваш да закъснееш“
Макс гледа филм за Брексит, пуснат им от учителката. И то на двойна скорост, за да успее до края на часа да отговори на трите въпроса. Не успява.
Закъде ли бързаме?
И ако сме болни, кой ще ми вземе бебето-кученце от кучкарника в петък въобще??