Уютът на зимната есен и моята баба
В Мюнхен сварвам зимна есен. Как иначе да нарека 10 градуса през август?
Пантелейчо-стан има нужда от пространство, давам му щедър къс от хола. Семейството отговаря с дружно ръмжене, но то територия не се губи лесно. 🙂
Запалвам свещички за топлина и уют. И мислите ми защъкват към моята скоро рожденица – баба. Колко щеше да се радва и ми го покаже, ако беше ме видяла на живо как търча около стана.
Толкова хубаво шарено тъчеше, а ние, внучетата, навивахме масури за парцалени черги. От всичко да можем искаше. Но хитруваше и ми даваше ей такъв един усмихнат акъл:
„Ти, бабо, трябва от всичко да отбираш! Ама няма да си признаваш от раз! Защото тогава цялата работа на теб ще я дават. И няма мира вече!“ 🙂
Мълча си, бабо. Утре, на твоя ден, ще тъка зимна есен, вече я започнах.
Целувам небето под стъпките ти и продължавам да се уча. ❤
