Турското вретено

Тази песничка ми тананика, докато преда ръчно боядисаното в изгревни екзалтации фино мерино. Едно изумително преживяване е да се преде на това турско вретено. Стъбълцето му от черешово дърво, крилете са на кръстатка, и при завъртане образуват красивия полет на пеперуда пред очите ти.

И толкова дълга нишка преде, от типа „хвърчащо падащо вретено“ е, че после я увивам с „пеперуденото движение“, за да си стигна вретеното. При това движение нишката се намотава на осморки между палец и показалец, и така си „пътуваш“ с ръце обратно към отдалечилото се вретено

А простата пръчица с въженце на края е „ръчната ми хурка“. Няма как да нарамя пръта на баба Росица на път. Учим се с тази хурчица, а до нас за хубост е прилегнала и третата, най-малка купичка от серията ми „тъкана с изпреден конец посуда“ Исландска шепичка разкошество е тя, побира дузина плъстени маслинки или бобчета.

Всичко в една работа бива да е красиво – от усмивката на задоволство до светещата в пурпур-магента-люляк-бордо с капка черно вълна, мисля си, докато се радвам на кончЕто си.

Благодаря на Светлината, която ми води ръцете. Нека здраво ми държи и сърцето – от разсъмване до залез, и после пак отново