Три сезона в Обераммергау

Днес трябваше да разходим души и новия шал – този без листата. Листата му сръбнаха вода в парната баня и процедурата по екопринт беше провалена. Наскоро чух, че успехът не бива да се взема за даденост, той е плод на поредица от опити – 2, 10. 200. Вярно. Продължавам, и ще има шал с листа. А този ми така е по-хубав даже. Ето:

Узбекистанска и индийска златна коприна, вълна чубут, цвят топло кафяво, къдрици на овцата Тееswater от Девън/ Англия. Шал перушинка, тежи 60 гр.

Дори и Саши много го одобри и поноси като шал и маска. Вече ми е поръчал един, но без „къдрици разни“.

В Обераммергау днес беше кротко и пусто. Докато разберем, че и на улиците маските са задължителни, мина време в чудене, защо малкото хора са „забрадени“.
Но красотата е там, порадвахме й се и споделям от снимките на Стефан. Защото красотата явно ще спаси света. Приятна разходка.