Свилено лъскава козинка на каракачанка

Имам слово тъкмо колкото да опиша колко съм доволна!

Каракачанската овца откъм козина е едно неоткрито съкровище. Точно два реда намирам за нейния кожух – родопски одеала. Не повярвах да е само толкова.

Днес започнах експериментите си със стиската кичури, взета в ръчния багаж. И зяпнах – под пяната на маслинения сапун лешниковото премина в сребристосиво платинено!

Косата се разпухли и придоби мекотата и блясъка на човешка коса. Едно рошаво драгоценно момиче се появи пред очите ми, диво и сресано, буйно и ухаещо на капката масло от салвия, с която го накапах

Заваляла съм кичурите в основата им посредством вода и сапун на положена от мен вълна. Сякаш са сребърни криле, ненагледни за ангели. Сякаш са малка баба от моите, с коса доземи, облечена в бяла дълга нощна промяна

Вече няма нужда да внасям исландска вълна за косите, каракачанската я минава по сърцето ми. Тя ще бъде олиселите или литнали коси на бабите и дядовците, които правя, и още толкова много!

На снимка ще видите овчицата, от която подстригахме за пробата ми за вземане. Невероятна приказна красота. И овните на каракачаните и те, с витите си мощни рога.

Ето че се оказва, че моята пътечка ме е завела пак където най-трябва! И че вълната на избраната порода, макар и отпосле проверена, тепърва ще ме изненадва приятно и ще разказвам безкрайно на моя плъстарски свят за нея.

Чакам да я изпитам във всичките и нюанси – от бледосива до вакло черна.

Следват проби за предене и плъстене в повърхност, за затъкаване на пресука, за кичилка на халище – този път на стана… и т.н.. Чудесата нямат край!

Наша овца, от нашия край, наплъстена в бъдеще от мен там, в наше Косово. Все протягам ръка да я докосна, гали се в ръцете ми

Разбрах, че обичат да похапват розови листенца. Е там вече няма да се разберем с каракачанките!