Стрити дъбови кори и старо косовско злато
В Косово и на кафе да гледам, все Косово виждам вътре – хълмове, склонове, птици. Затова днес гледам на шипка, огрибка от скалите, наречена каменица, и висящи като бради по старите ябълкови дървета лишеи. Също като кафето ги варя, но нощем и с вълна. До получаване на от шипката: мляко с какао, от каменицата – „старо косовско злато“ и „патешка перушина“, а от лишеите с ръждив пирон за вкус – най-светло зелено. И с имената на цветовете си имам помощница. Малката Дафи ми доприпка в двора с: “ Светла, да не закъснях? Време ли е за пилето?“ Наплъсти си сладък Чир (от Ние врабчетата, Чир може да лети назад:), кръсти преждите, и щипна да види дали братята й са опукали вече пържените филийки докато нея я няма
С всички прекрасни създания около мен, с всеки гост, с всяка току що долетяла пеперуда и мъркаща котка ставам все по-богата.
Време е да науча още природа от баба Митра и моята Станка, и я попитам природата за цветовете и.
Стрити дъбови кори и старо косовско злато – звучи на куплет от песен, моята песен
