Среща с мило мое дете

Животът е едно свещено действие, вече зная това. Панаирът, също като кибитката ми на колела, ме води назад, и напред, и в други моменти и дейности от живота ми.

Плъстя си вчера аз в чаровната стара одая, и изведнъж прага пристъпва едно познато личице, само дето вече не е на 2 годинки и не пее с мен в кръг с мама, тупайки с краче:

Релси, релси, релси,

влак, влак, влак.

Във влака – купе,

в купето – човек.

Мое малко Банталонче, детенце от бебешката ми група в Мюнхен от преди над 10 години, идва да ме прегърне със семейството си насред Етъра. Колко вода и други сили са се влели и излели от времето, когато бях госпожа-инициатор на бебешки бели А всъщност капчици в безкрая, едно мигване с криле..

Разбира се, снимаме се до Жь!

Да живее животът, и срещите, и вълната, и вълненията, и вие, нека всичко да Живее!