Среща на баничанския дервень с Руми Джибова – цвят от пищюмальи, вълнени чорапи и щъркели

Най-после се срещнахме с Руми, да обогатя главица! Това момиче веже, плете, спасява щъркели с идеите си, прави празници, тя самата е празник. За мен е удоволствие да надникна какво прави Читалище Изгрев, оттам винаги ме грейва синьосияйно.
Синьо и шарено като красивите носии, пищюмальи и чорапи от баничанския край, на които Руми е посветила проектите си. Нека ви разкажа!
На първия от тях, везаната карта на Баничан, Руми е поместила всички богати, намерени от нея и възстановени шевици от ръкавите и п`олите на местните саи (носии).

Тук са извезани реките на селото, храмовете,

минералните извори, известният баничански кромид лук – т. нар. воден лук.

Изписани са и щъркелите, с които Баничан толкова се гордее. Това е селото с най-много гнезда в страната. На някои от улиците, като на „Булеварда на щъркелите“, има птичи дом на всеки стълб. А малки пухести щъркелчета подават глави и вече размахват криле в опити да литнат.

Руми е щръвна (жадна, красива местна дума 🙂 за цвят, затова след проекта с възстановяването на шевиците се заема с издирване на останалите от времето най-пъстри в страната ни чорапи и пищюмальи (престилки на баничанските носии).

Както тя ми разказва, едно време, отидат ли си от този свят, баничанки вземали със себе си и сватбената си сая. Погребвали ги нагиздени в тази тяхна най-празнична носия, ведно с красивите наплетени наречени чорапи. Така земята взела със себе си много от плетената и везана история на селото. Останалото с много търсене и питане е запазено, записано, заплетено и ушито от Руми.

Стара снимка от село от архива на Руми:

14 модела пищюмальи са издирили. При някои от тях се помнят имената и това ми е изключително интересно. Ето ги кучешките вежки (вежди):

трите `очи:

и другите прелестни, между които „г`олото око“, за които Руми тепърва ще разказва в нейните Пищюмалени приказки. Руми, пиши ги!

че радват душата!

От майка си Руми е научила една стара техника за правене на ресни на престилките, наречена „баничански кит“. Плете се от две жени, седнали една срещу друга и подпрели помежду си точилка. На нея нанизват и наплитат разноцветните ресни. Вълшебна техника, владея я! Благодаря ти, Руми!

И стигаме до прочутите баничански чорапи, където съвсем загубвам ума и дума!

Традиционно те са в бяло, червено, синьо, зелено, и оранжево. Само арнаутките (вдовишките чорапи) са в черно, но примесени с  много бяло – не бивало дори в тъгата без шарка да се ходи!

Ето ги черешките – бели и червени:

А ето ги и звездичките, трите, рахтовете, сините, тюркските, котешките стъпки…

Вярвам, че като обуеш тези чорапи и празникът започва, хубаво ти е, и топло. Затова ги заплетохме с Руми, да се науча. Набавила съм преждите, в най-топлия летен ден ще ги започна! Май черешките са ми любимките.
И докато плетем и си хортуваме, едно чисто детско присъствие, Румината внучка ни радваше с остроумието си. Като например как се крие сладолед за снимка. Или как в утрешния Еньовден тя ще е Еньова буля и й трябва „асистент да държи менчето“! Слънчице Ния :))

До къщата на слънчевата Руми живеят моите щъркели, аз съм им осиновител и им мисля имена.

Осиновителят се грижи гнездото да бъде изместено високо над жиците, за да се опазят малките щъркелчета от тока. Слага се стойка, слага се табелка с имената. Така се знае, че някой го е грижа. Много хора ги е грижа, всички трябва да се възпитаваме в любов и милосърдие. Но нека разкажа за щъркелите в друг пост, че ми свърши хартията в този! Целувки от Баничан!

А ето и информация от сайта на Читалището за баничанските чорапи:
http://icon.sim-on.org/index.htm

http://icon.sim-on.org/sock.htm