Сини топчета, фасул и люти чушки

Садя и си плъстя по мой фасон. Сядам, порадвам му се, пак ставам. Къде питам, къде не, къде подозирам, че съм бучнала корените нагоре, къде ми се притичват Митко и Станка на помощ със загърляне на фасул… Уча си урока на зелено, губя сини плъстени топчета сред камъните на строежа, опитвам се да създавам красота и в калта. И най-вече – според мен успявам, доволна съм и от най-малката си стъпка в моя посока Сигурно е майката Земя, която ме приласкава така, та да мога търпеливо да продължавам да редя умение и мускули. Или са лютите чушки на Лили от Нареченски бани, които те качват на бъзов храст, като ги ометеш на три хапки

Или е просто моето Щастие, намерило селото си. Поздрави с живи шепи покълнал сминдух от къпано Косово