С прегръдка и съболезнования

❤️„Казвам ти, бабо, село Косово стана жива работа. Там живее един човек, който се казва Христо и знае всичко. С мама и папа много си говорят, а на нас ни показва гъбите и играхме на дъбови шикалки. А, само рецептата на домашния сладкиш не знаел, ама пък ще се молим на Светлето да ни я каже“. Така живее в спомените един разказ на Малена за Христо, стопанинът на „Косовските къщи“. И хубавото Ицово „Ехе-хей, ха добре дошли! Щефан, гутен таг!“, тракнем ли на портата…
Има хора, които изпълват пространството с присъствието си, от които можеш да научиш толкова много, сладкодумни разказвачи на чудесата около нас. Такъв човек беше Христо.
И понеже пред разделите нямаме избор си мисля, че да запомниш и вземеш в живота си топлината и сърдечността на добър човек е като да му кажеш довиждане, приятелю!
Довиждане, приятелю!
Щефан, Светлана, Маленка, Макси и Сашко