„С Божия помощ и тракийски инат“ – спомени за рибката Обичай ме
Колкото повече добри хора познаваш, с толкова повече добри хора ще се наложи някога да се сбогуваш. Или те с теб. Днес е такъв ден, разпети, на който в Кърджали изпращат Тамара Караколева.
Днес се връщам в мислите си назад, назад, и отново съм в града. Китчица здравец, насърчение, мили разговори, едно силно присъствие, всичко това ми е Тамара. И „с удоволствие искам да съм твое дете в следващия живот, Светланке“.
Тя ми водеше ръката през запетайки и изказ в първите години, когато пишех за децата от българското училище и водех малкото театърче. Смеехме се, че ми е моят търпелив „рей-дактор“ и подобрител в първите буквени стъпки. Тържество не минаваше без да ми изпрати стихчета на Петя Караколева. Като „Желание“, което Иви и Гого звънко декламират за откриване на учебната година.
Зрънцето във стрък пониква,
А костилката – в дръвче;
Семката ще стане тиква,
яйчицето пък – врабче.
Аз бонбони ще посея,
Нека никнат и растат,
Та децата да се смеят
И бонбони да ядат.
Или тихото Бъдни вечер, с което Мирето и братчето й стихнаха коледния салон, изпълнен с деца и родители:
Тихо, светло и спокойно. Мама пак премете пода,
а в огнището отсреща блатни огънчета бродят,
ту изчезват, ту присветват, котката ги гледа кротко,
а очите й оглеждат втора стая, втора котка,
в нейните очи се виждат трета котка, трета стая…
Тихо, светло и спокойно. Бъдна вечер ще е тая.
Радваше се, че българчетата в училището ни в Мюнхен харесват, четат и размишляват над стихчетата и пиеските на сестра й, писателката Петя Караколева, за чието творческо наследство тя се грижеше неуморно. Като Рибката обичай ме, която бдяла над хората, за да не забравят да се обичат след Коледа. Или приказката за щурчето, нарисувано от децата с цвете в уста, „да се знае, че пее красиво“. Красиви спомени.
Тамарка намираше времето и напрягаше очи и пръсти, за да ме „оглади“ за преводаческия изпит в Берлин. А когато взех изпита ме разсмя с „И сега какво ще правим с една такава успяла Светлана?!“ 🙂 Ха де!
Тамара беше лечител и проницател. Посрещна цялото ми семейство в дома си, прегърна баба и й каза, че все едно майчицата си вижда. Баба, докато беше жива, все питаше какво пише в компютъра, добре ли е Тамарка? Да й пиша поздрави!
„Родопа си е твое място, така те усещам, ще се разпрашиш и ще останеш тук.“ , ми каза, когато още въобще не подозирах, колко скоро Родопа ще ме стигне.
„Ще лекуваш деца, и работата на ръцете е лечение, и ще ги учиш, и те ще те учат. Всъщност, всеки човек носи лечител у себе си. Аз си другарувам с душата на човека, другото ми е без значение… така е с Рейки – другаруваш си с другите без думички. Ама ти много излъчваш, така че лесно се чете. Бог да те пази жива и здрава, че на много хора си нужна. Умееш да отразяваш, да слушаш и да даваш умни съвети. “ – тези нейни думи на обич запомням.
От нея научих за 5-те принципа на Рейки:
Точно днес не се гневи.
Точно днес не се тревожи.
Точно днес бъди благодарен.
Точно днес работи усилено.
Точно днес бъди добър с другите.
А ако не ми се получава със спокойствието, усмихва ми се от писмо тя, ето да взема това: „Майка ми, Бог да я прости, имаше една универсална и безотказна рецепта: три пъти на ден, преди ядене, по една голяма лъжица майната му. Пробвай, действа.“,
„С божия помощ и тракийски инат, нататък!“
Мир и светло небе, Тамарка! Като се доразпраша в Родопите ще си говорим пак, горе ❤
