Руми и танцът на пръстите
Руми Румяна Джибова и танцът на пръстите.
Тя е приятелката ми, която казва за нас: „Когато и да ни утрепеш, все ще е късно“
Като баничански чорап шарена, „барлива“, т.е. пълен несвъртък що е то до сътворяването на красота, Руми е традициите от родния Баничан, които изведе до знанието на широкия свят, щъркели, везмо и пееща спирчица.
Да, пее спирката в с. Баничан. „Сядай да видим ще запее ли! На добрите им пее“, приканва ме тя през смях. Защото и това може Руми, да се смее като цялото слънце!
Сядам и идва кратък сепващ момент, спирката мълчи. Ха де! И след секунди като запя, ето това, просълзи ме, разплака ме с чистото сърце
Ето я и тук, Руми сред пищността на багрите и. Оттук, та чак до вас се разстилат снимките на пищюмалите и везмата и. Ето че те си имат дом, нарича се Везаната къща
И понеже при учен човек за акъл се ходи, питам – Как бе, Руми, аджеба,, плетеш чисто с 5 цвята едновременно?
Лесно!, отсича тя. Само и вижте „лесното“ на пръстите, чародейка просто!
Чорапките, които държим, са ми за мене. Тя ми ги е оплела
– Котешките стъпки се казват, леко стъпвай, Светле!
Хей, обувам ги и отивам на уединение в Ковачевица.. но затова в следващия разказ.
Нека първо ме „сполети“ тази хубост, пу-пу!
