Розичка и дъги в Косово

Сега вече ги знам монголците и тибетците защо са такива червендалесто-мургави! Не се прибират под покрив – слънце ги жари, дъжд ги зачулва, те вън та вън, на високото. Като мен тези дни, с добавен скрежовалеж, свита под един бор, и през три дъги на баир.

Да е топло, не е, но за стопляне си имаме параклиси. Под ниското им сводче можеш да посвириш на дъжда на флейта. Например Amazing Grace

Земята все по-зелена расте, цветята пробоцкват старата шума и вече са хукнали по няколко сантима нагоре, чувам зова на елен съвсем зад хълма. А моите другарчета, кучетата, не могат да се нарадват на толкова природа, напор на пролет, гъмжеш на котки. Въобще разкошни условия за ранно кучешко и човешко развитие.

Разбира се, че нижа картинките от Косово, пъп на моята Вселена. Или както каза приятелка-плъстарка, която ме изненада и пристигна с караваната си от Германия да огледа тук: В това село не знаеш тези градини в рая ли са или са си земни. Няма нужда да любопитствате как е в Рая, той е при вас. Амен-амен, права е.

Амин