Роженски събор на народното творчество

След дълги години на прекъсване Роженският събор се провежда отново. Разбира се, че сме там. Барабар с деца и куче. Тръгваме от Косово.

На поляните сме вече и разглеждаме красивите носии на каракачаните.

За голяма наша радост срещаме Петьо Янев и Валя Балканска отново. Прегръдки с любими хора.

Изложение на виторози и виторожки, овце с герданчета и бебе каракачанче, стрижба и конче с каручка.

Менци и носии, килими с чипровски шарки и чанове красят поляните.

Крила баба, крила, ракийчица в торбата 🙂 🙂

Съборски портрети на децата, детска работилница, от всичко шарено по нещо.

И нали сме на събор на народното творчество, та плъстим, рисуваме на родопска музика, танцуваме. За да не ни смачкат кученцето и Сашко, маркираме полянката с одеала.

Звукът на толкова много гайди на едно място те кара да се чувстваш нереално, велико, в кипеж.

Милинко сериозно охранява територията 🙂

С Маленка вече нямаме глас, и ъгълчетата на устата ни болят от усмивки 🙂

И чао, Рожен, че хорцата по поляната се разпениха – пешком със заспал Саши по баира към дома. Лека нощ от село Косово :).