Разказ за онлайн вълнено пътешествие до Исландия с Кarólína Í Hvammshlíð
Познато ли ви е това чувство? Нещо толкова силно да те впечатли, че въобще да не можеш да продължиш деня си без преди това да го опишеш. Те така съм аз след чудесния онлайн курс за обработка на сурова вълна в Исландия с Каролина.
Препоръчвайки горещо курса и новите светове, които ми разкри, искам и да ви поразкажа малко за тях 
Благодаря на Каролина за вниманието и изчерпателните отговори на всички въпроси, за милата й човешка същност, за кажи-речи всички снимки в тази статия!
По обясними причини само първата снимка и снимката с кълбетата са мои. На първата, освен онлайн ситуацията, се вижда също колко добре си подхождат българско сладко от смокини и исландски хляб 🙂
Във „вълнените среди“ в Германия повечето предачки и плъстарки познават Каролина, поръчвали са вълна при нея или са я посещавали във фермата й в Исландия.
За останалите ми читатели: тя живее във фермата си Hvammshlíð сред красива природа, сурова и красива, в малката си къщичка от 26 м2, с двете си кучета, над 50 исландски овце (в тях човек се влюбва от раз) и 3 исландски коня. Заедно с други фермери се ангажира за запазване на цветовото разнообразие и първичност на тази раса. Удоволствие е да се контактува с нея. Тъй като детството й е минало в Германия, немският беше за нас лесен общ език.
Така, кратко и сърдечно за Каролина Elísabetardóttir! И сега обратно към „пътуването“ с нея! 🙂
Преди няколко дни седнах пред компютъра наред с група съмишленички от цяла Германия, които също като мен отдълго мечтаят да посетят Каролина в Исландия. Времената сега определено са срещу нас. Но на нас пък бездействието не ни е присъщо.
Часове наред работихме щастливо заедно – сред множество разнообразни части от руна от различни исландски овце и агънца, които получихме по поща,
седнали пред дъхави хлябове, които изпекохме по стари исландски рецепти.
Тъмният ръжен хляб се казва rúgbrauð/ ругбрьод, стафиденият е rúsinukaka/ рузинюкаака, овесеният в средата – haframjölsbrauð/ хафрамйолсбрьод. Любим ми е ръженият.
Особено интересно при него ми беше, че се пече над 10 часа при много ниска температура. Обяснението се крие назад във времето. Каролина ни разказа, че понеже в Исландия има малко дървен материал, в миналото не е било лесно да се поддържат високи температури на печене. За приготвянето на храна са използвали това, на което природата в Исландия е богата и щедра – топлите минерални извори. Те поддържат отчасти температури от 70-90 градуса и варят и задушават безотказно ястия.
Бавно печеният ръжен хляб има за мен несравним вкус – на карамел и кино 🙂
По видеовръзка можахме да посетим овцете, беше весело. Първо овцете въобще не проумяха какви ги чиним там. После – пак не :), но пък любопитно и взаимно се позяпахме от екраните. Тук трябва да призная нещо – все пак ми беше радостно, че Каролина е навън при – 17 градуса с лаптопа си, а аз – в моята топла работилница, сърбайки исландско кафе с много мляко 🙂 🙂
Винаги са ме вълнували преданията за хитринки от стари времена, за това как нашите предци по света са успявали да преживеят и да се справят ползвайки малкото оскъдни средства, които имат на разположение, и всичко, с което природата и животните могат да им бъдат полезни. Следват няколко примера от моя списък на щура-по-Исландия 🙂
Старите исландци са използвали кокал от животински крак, за да навиват ръчно изпредената вълнена нишка. Оттам идва и името на хитрото „съоръжение“ – нишков кокал. В Исландия дървото е кът и кокалите са били добре дошли за тази цел – да внесат ред в работилниците. Традиционно след колене на овца от нея се е оползотворявало всичко – по-голямата част за храна (в трудни времена дори и кокалите са били храна – държали са ги дълго потопени в суроватка, за да омекнат), кожите и кокалите за облекло и инструменти. За тази цел кокалите са били изварявани.
Като нишкови кокали отлична работа са вършели също останки от погинали овце, също лисичи кости, които исландците намирали бродейки из планините. Тогава изваряването не е било необходимо, зверовете и времето ги подготвяли предостатъчно.
Каролина ни показа също над 80 годишни още здрави рибарски ръкавици с по палец от двете страни! Гениално! Тези ръкавици пазят надеждно рибарите от студ и мокрене в допира им с ледената вода.
Ако все пак „цъфнела“ дупчица на палеца по време на риболов, рибарят просто скривал „нараненото“ място на плетивото във вътрешността на ръкавиците, обръщал ръкавицата от другата страна, издърпвал втория плетен палец и го надявал на пръста си. Посредством тази плетачна магийка можел да продължи да си работи с топло защитени пръсти. Защото кой ли пък има време да кърпи дупки в лодката! 🙂
Тези практични исландци! В миналото, когато предяли на чекръка от по-грубата покривна исландска вълна, си помагали с мазнина от тенджерата. Малките капчици, които плавали на повърхността на бульона, докато изварявали месо за супа, отлично смазвали пръстите, и между тях вълната се предяла с лекота. Мазнината слепвала добре влакната на покривната вълна и спомагала за изтеглянето на много тънка нишка при предене.
И една последна, за мен много хубава история за край – за тези мъдри, знаещи овце – овцете водачи.
Каролина ни разказа за снежните бури в Исландия, които могат да се накълбят и връхлетят за минути. При такава буря съдбата на човек навън е изцяло в ръцете на природата. Понякога не виждаш на повече от 2-3 метра пред теб и напълно загубваш ориентация. Бързо възникват снежни навявания и преспи, които покриват падини и урви и ги правят невидими. В тях овце и хора лесно могат да пропаднат. Тогава на помощ идват овцете водачи, легендарно е какво могат те.
Овцете водачи биват селектирани специално за това да могат да усещат и предвиждат времето, да намират пътя и в най-тежки условия и да извеждат останалите овце от опасности.
Овцата водач наглася скоростта си на придвижване, изчаква останалите, за да не откъсне никоя и всички сигурно да могат да я последват. Тя е незаменима за своя човек. В Исландия се носят предания за тези овце, техните истории се разказват през поколенията. Защото са толкова невероятни, колкото и вярни.
Със снимката на Каролина, показваща кроткия заник на слънцето близо до нейната ферма, приключва моето разказваческо пътуване до Исландия. Надявам се, че успях да ви доставя радост и почувствахте, колко щастлива съм аз с изживяното в курса на Каролина приключение-сурова-вълна!
