Пътят на среднородопските овчари

От село Косово през местността Буково до Нареченски бани се вие прелестна планинска пътека, която ние с губене и намиране взехме за 5 часа и половина. Тя е позната на вървелите я с множеството къшли, останали от времето на над 10000 глави овце, гледани тук. „Всичко имаше там – и пастърма, и саздърма, и масълце“ (много хубав разказ-спомен на съсед, който ще напиша допълнително нататък 🙂. Преброихме 11 запустяли къшли, в една от тях сякаш аха да замъждука срещу фотоапарата огънчето от последния овчарски огън… Жива, с пещта и подпряната тояга, глинените стени цели… Масивни камъни, тежки тикли, оветрени покриви, издълбани корита за животните. И смайващите гледки по пътя ни, крясък на сойка присмехулка и дълбоки долове „където се въдят вълците“. Най-любимият ми път през планина до момента е този. И както казва дъщеря ми със съжаление: „Все не ми стигат джобовете за всички красиви камъни!“ Ще добавя: и очите не стигат, и те ми преляха от красота!