Пътуване назад-напред
14.02.2012
1. Бихте ли се представили?
Светлана Кампс, на 35 години. Понастоящем обзета от каузи – работя за Българско училище в Мюнхен като Връзки с обществеността и друго полезно, водя детска група по театър „От игра до конец“, скоро – и бебешка група „Банталончо“. Майка съм на три деца – доста добре се справям и с това (смея се на глас, каза тя!)))). В свободното си време обичам да превеждам любими парчета – от виц, до поезия.
2. Какво най-много Ви харесва по отношение на ежедневните Ви занимания?
Времето за неежедневни занимания ми харесва. В момента съм запалена по грънчарството и се прехласвам по всяка купчинка глина, изваяна на колелото от мен. След прехлас по бродерия, вълна и занимания с боядисване на дома от басейнско зелено до шафранено жълто, центровам с нов занаят глината и себе си
3. Какво не харесвате в нещата, с които се занимавате?
Повторяемостта. Все ми се иска нещата да се случват по веднъж и уникално. И те така си и стават, чуят ли ме навреме
4. и 5. Кои са Вашите ТОП 3 дестинации и какъв беше опитът Ви с тях?
Кои са трите Ви най-любими къщи за гости / хотели / хостели / мотели / вили / квартири…други?
В тази затрупала и затворила ни вкъщи за седмици зима набирам отскок, за да отговоря за нещо извън дома. А може домът ми да е дестинация номер Едно, през зимата – със сигурност. Ето още три – обожавам изпръхнало от годините дърво, глина, земя, вълна, гърнета, върбови плетове, и да имам възможност да ги разглеждам и им се любувам самостоятелно. В най-топлите ми спомени са Ковачевица, Радина къща край Боженци и къща за гости в Бели Осъм. Места, на които домакините ни сервираха дроб сърма в тавичка, наляха ни от домашните си питиета, а в разказите и снимките им закатерихме изсечените в Кози камък (Родопи) стъпала към светилище, та чак до Титаник стигнахме – с един неизползван билет за пътуване, останал от дядото на гостилничаря – късметлията.
6. Споделете три от най-впечатляващите Ви преживявания с храна/вино.
Храна и вино ли е, много се впечатлявам Обичам да съм лека, а вкусовете ми ми противоречат – най-ми е вкусна традиционната тежичка българска и баварска кухня. „обацда“ е любимо мое немско предястие, направено от масло и меко сирене Камембер с подправки. При десертите имат един „божествен крем“ – със сметана и ром – той пък се яде направо от купата, до изяждане на същата!
За вино – обичам да има история – а когато го прави баща ми, така го разказва чепка по чепка, че как да не се впечатлиш? Уважавам труда на хората, създали храната и виното, и все разпитвам за времето и технологията им.
7. Кои според Вас са трите най-лоши дестинации / места за отсядане / места за хранене до този момент?
Лошото го забравям, пуста памет!:))
8. Бихте ли препоръчали на читателите три дестинации / места за хранене / места за настаняване / неща за правене в града, в който живеете понастоящем или мястото което най-много обичате да посещавате?
В Бавария, където живея със семейството си много развит и обичан е селският туризъм. Могат да се посетят архитектурни резервати, съхранили къщички на по няколко века – Глентлайтен, Aмеранг, Финстерау . В тях водата по барите кипи, шумят работилнички, пещите ухаят на прясно изпечен хляб. А в отоплени от старовремски камини одаи свирят музиканти, облечени в средновековни одежди.
С удоволствие си спомням за ваканция във ферма Унтеркантиолерхоф в Южен Тирол – Италия, в която същата нощ се роди теленце. В ранната утрин заедно с децата отидохме да поздравим бебето – един любопитен непохватко с влажна муцунка. Кръстиха го Типси, разговорливо теле – децата му говорят, то мучи насреща.
9. Препоръка към читателите на blog.casarosa-bulgaria.com
Да пътуват назад и напред. Ето, такова удоволствие ми достави да се разходя в спомена. И да си планирам нови!
10. Други въпроси, които очаквахте да Ви задам и бихте желали да отговорите?
не
