Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
Eто че на мен вълната ми е спасител. Отново бях на „zoom среща“ с моите съзаклятнички-колежки, за търсене на релефи и форми. Основна идея на плъстенето – претворяване във вълна на мисли и представа за топлина, защита и опора.
Раздигайки куп празни торби, които сега, кoгато пазарувам рядко-минимално-и-само-най-нужното, висят празни на закачалката, ги загледах… Меки, платнени, жизнерадостни иначе чанти, в които спокойно може да си свие гнездо едно птиче, например. 🙂 А под гнездото сгуших загатнати осминки мандаринени резенки, останали от минал пазар.
И понеже Джани Родари го обичам много, а той винаги разполага с три варианта на щастливи завършеци, няма как наплъстеното да е само птиче.
Виждам и женска фигура, с меки извивки и надеждна да даде опора и издържи облягане на нея снага.Виждам и баварски дракон. Фъчнах му едно перо на темето. Като шапчиците на баварските дядовци ми е, накичени с пера и метлички от бодли на глиган.
Стефан, мъжът ми, вижда само древна богиня на плодородието, фу, ха-ха. 🙂 //
