Приказкоразказвачка
Очите на боязънта са големи!
Затова е добре някак да си „хванеш цаката“, например като мен, преди да разказвам приказки. Знам, че мога, и пак ме е страх – да не си забравя приказката, да не би тя да не докосне, и други страхове имам. Ама треперя като лист, стомахът ми танцува, докато не вляза при децата – тогава забравяме заедно страх.
Затова е добре някак да си „хванеш цаката“, например като мен, преди да разказвам приказки. Знам, че мога, и пак ме е страх – да не си забравя приказката, да не би тя да не докосне, и други страхове имам. Ама треперя като лист, стомахът ми танцува, докато не вляза при децата – тогава забравяме заедно страх.Днес се съчиних! Грабнах куки в ръцете преди представлението, поплетох в празната класна стая сама. И ето – шапка на тояга, отидох, та като викнах с тоз глас балкански и дишащ!
Приказката върви, Светлана се смее, и за пръв път безстрашно. Аман-амин от мен!, си казвам сама понякога, хаха.
Приказката върви, Светлана се смее, и за пръв път безстрашно. Аман-амин от мен!, си казвам сама понякога, хаха.И приказната година приключихме, разбира се с българска приказка, за дъщерята, която казала на баща си „Обичам те колкото солта.“ И ги питах моите деца, как казват те на родителите си, че ги обичат много. На всички езици е, оказа се: Обичам те до небето, и над него!
4 народности благопожелаха да запишат гласче, ха да видим ще познаете ли нациите 
Съвсем скоро – здравей, България. Вземам си чувалчето с приказките, и дим, дим, дим да ме няма
