Тъй, тъй, чедо! Взаимното училище на Васил Априлов, пресъздадено в Мюнхен – 24. май 2014 г.
кратък филм, изпратен за предаването „Облаче ле бяло“
Гледайки това видео се съгласяваш с декларация за поверителност на YouTube.
Тук ще узнаеш повече
филм със съкращения: https://www.youtube.com/watch?v=tfx2y5vcPeA&feature=youtu.be
филм на цялата програма: https://www.youtube.com/watch?v=ynbyp355lHY&feature=youtu.be
За шеста поредна година възпитаниците (и невъзпитаниците : -) на Българско училище в Мюнхен „Паисий Хилендарски“ поканиха българската общност в града на 24-майски празник.
Прекрасни декори, усмихнати дечица, и терличета, подритващи зад спуснатите завеси – да се отворят по-бърже за публиката.
Звънна старовремският звънец, залата притули гласове, и пред възстановката на първото българско светско училище засвири училищното ни Оркестро „Върви, народе.“
„Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си“ е девизът на габровското школо, създадено в 1835 г. Биваше да го пристъпим този 24. май и ние, с детската програма.
На малки крачета първа влезе Азбуката, начело с АгИнцето, Лелья Лили и Ежко Бежко (чуйте ги в прикачен звуков файл) и детската градина.
Последваха ги исторически часове по Граматика, Пение, Чужди езици, Театро, Радини вълнения в част „Изпитът“ на Иван Вазов – красота и веселие.
А Ръченицата – кой можа да я догони с тупкане на длани. A Северняшкото – тактуваха столовете – хем си седнал, хем не щеш, че тези наши танци-фурии те карат да скокнеш с поощрителното „Тъй, тъй!“
„Тъй, тъй, чедо!“ – тъй се думало на децата с похвала, и по Вазово, и по нашенско време. На този ден често го чувахме, придружено oт познатото доволно и благосклонно поклащане на родителската глава.
И забълбука живата вода на река Янтра от видеоекрана, а над реката от течаща вода и време прокънтя гласът на обичания талантлив майстор на мостове, църкви и училища Колю Фичето, като да е сред нас, като да е жив и сега да я мисли тая мисла:
„Добра работа сте свършили, ашколсун. Аз сполай сега няма да ви река, ще ви го рекат децата ви един ден. Че тя тая работа за тях е, да знаят корените си. Че корен нямаш ли, плод не връзваш.“
В изключително успешен обмен на български книжки, сладкиши и новини приключи още един чуден детски празник.
Хайде, със здраве – и до скоро!
текст: Светлана Кампс
камера: Крис, Митко
видео: Влади Попов
снимки: Michael Tönnies, Stefan Kamps, Георги Георгиев, Недялко Калинов
