Плъстени проекти и прасенце

Тогава е важно да имаш приятелка-библиотекар, която да припне и ти тикне едно дървено прасе в ръцете.

– Отивай разказвай на децата приказка за прасето, а аз ида с кафе с две бисквитки!

Докато си вървя през гората срещам три дървета: едното без клони, другото без ствол, третото въобще го няма. Питам прасенцето, с което се разхождам, какво мисли.

– Хм, такива само ти можеш да ги измислиш – връща спечената от предстоящия и час по турски Ела репликата на прасето и ми слага край на историята, хих.

Час по творческа анархия, като отличен стабилизатор за запомняне на собственото име. Когато всяко дете има своя тема е трудно да си навсякъде, но и се раждат най-личните неща – змийче с бежови очи, лисиче, дълбок лилав джоб, разпасан Пижо и предимно жълт червей. Както и госпожа, която невидяла че годината е високосна още от днес се опитва да усмихне баба Марта с червената си плъстена рокля.

– Направи тука още един възел, преди да си отидеш – гони ме по коридора Йонас.

– А ето ме и мен – обявява най-малкият, Лука, с апломб. Пак е объркал часовника и пристига след часа. Е, добре, ще си отида тогава – смеем се и двамата.

Ей, тези бабамартенски уж сиви, ей