От притихналата 102 в Косово до Старо село
„… Eмин бинбаши с опакото на дланта си обърса две сълзи, неволно търкулнали се по страните му, после прекрачи онова, което някога е било къща, населена с живот, тъжно огледа всеки камък, всяка паднала недоизгоряла греда, сигурно по време на палежа внезапно завалял проливен дъжд и огънят не е успял да свърши злосторието си до край“ – из Еничаринът или Легенда за Дяволското село, написана от Хр. Родопски.
Днес тръгнахме по пътеките да търсим следи от родопското Старо село. Опожарено и прокудено 400 години назад, Старо село слиза за нов живот покрай рекичките Леденица, Катраница, Динковица и Чепиндолска, като първо е наричано Шейтан кьой, днес е Косово. Старите зидове помнят и песен, и гайда, и глъч, въпреки недоимък и изнурително битие на планинците.
С притихналата къща номер 102 започва маршрутът от село Косово, преминава през руините на къшли, някои с още държеливи дървени подпори и потъмнели пирончета за закачане на това-онова, завърта по пътя си стари каменни хармани (сега варят ли ракия, казват че „харманят“ тук – новоселска притча 
Към Старо село шумят пълноводни потоци, притичват дъждовници, растат гъби-пърхутки. Камъни, обраснали с мъхове във форма на сърце, вкупом сякаш питат кого търсите. А може би още помнят прастарите си къщи, кой вече да каже?
