Oт зелена до печена ябълка – 10 дни :)

Малко дъжд в купа и много сапун помогнаха на вълнените ябълчици да се явят на бял свят. С тях тупна и кратичка собствена приказка на децата.
В нея ябълките могат да бъдат и зелени, и сини, и лилави. Сини и лилави – като се търкулнат отвисоко от дървото 🙂
А зелените са бъбрици – с тях се налага да водиш разговор преди изяждане, да ги почакаш 10 дни да узреят, и да им изпълниш желаната рецепта – печени ябълки 🙂
Под галерия можете да прочетете хубавата приказка на В. Сутеев, която си разказахме с децата на тази среща.

„Ябълката“ – В. Сутеев
Била късна есен. Отдавна се отронили листата на дърветата и само на върха на дивата ябълка висял един-единствен плод.
През гората тичал Заек и видял ябълката.
Но как ли да я стигне? Ябълката е високо, не може да скочи до там!
— Крра-кррра!
Гледа Заекът — на елхата кацнала Врана и се смее.
— Ей, Врано! — извикал Заекът. — Откъсни ми тази ябълка!
Враната прелетяла от елхата на ябълковото дърво и откъснала ябълката. Но не можала да я задържи в клюна си и тя паднала на земята.
— Благодаря ти, Врано! — казал Заекът и понечил да вземе ябълката, а тя като жива изведнъж изсъскала … и побягнала.
Какво става?
Уплашил се Заекът, но после разбрал: ябълката паднала право върху Таралежа, който спял, свит на кълбо под дървото.
Таралежът скочил уплашен и хукнал да бяга, а ябълката се била забола на неговите бодли.
— Стой, стой! — викнал Заекът. — Къде отнесе моята ябълка?
Таралежът спрял и казал:
— Тази ябълка е моя. Тя падна и аз я хванах.
Заекът подскочил към Таралежа:
— Веднага ми дай моята ябълка! Аз си я намерих.
Долетяла и Враната.
— Напразно спорите, — казала тя. — Тази ябълка е моя, аз си я откъснах.
Никой с никого не е съгласен и всеки вика:
— Моя е ябълката!
Шум и викове огласили цялата гора. И дори бой започнал: Враната клъвнала Таралежа по носа, Таралежът убол с бодлите си Заека, а Заекът ритнал с крак Враната…
По това време се появил Мечокът. И като ревнал:
— Какво е това? Какъв е този шум?
Всички се струпали около него:
— Михаил Иванович, ти си най-големият и най-умният в гората. Отсъди справедливо! На когото определиш тази ябълка, негова ще бъде.
И му разказали всичко, както си е било.
Мишокът се замислил, почесал се зад ухото и попитал:
– Кой намери ябълката?
– Аз, – казал Заекът.
– А кой я откъсна?
– Аз, – гракнала Враната.
– Добре. А кой я улови?
– Аз я улових, – писнал Таралежът.
– Вижте какво, — казал Мечокът, — всички сте прави и затова всеки от вас трябва да получи ябълка…
— Но тя е само една! — казали Таралежът, Заекът и Враната.
– Разделете я на равни части и всеки да вземе по едно парченце.
Всички заедно възкликнали:
— Как не се сетихме по-рано!
Ежко взел ябълката и я разделил на четири части. Едно парченце дал на Заека:
— Това е за теб, Зайко, — ти пръв видя ябълката.
Второто парченце дал на Враната:
— Това е за теб, Врано, — ти откъсна ябълката.
Третото парченце Ежко сложил в устата си:
— Това е за мен, защото аз улових ябълката.
Четвъртото парченце сложил в лапата на Мечока:
— А това е за теб, Михаил Иванович…
— А на мен за какво? — учудил се Мечокът.
— За това, че ни помири и вразуми.
Всеки изял своето парченце от ябълката и всички били доволни, защото Мечокът отсъдил справедливо и не обидил никого.