Нивата

Явно ми иде отръки да садя – да се тупна по гърбинката след дългия ден картофи, домати, цвекло, невен, разпъпени калдаръмчета и синьо цвете за кадем на края на лехите Кривички ми се получиха в обраслото с чимове поле, но пък то и селото ни е косо, така че седи дори декоративно!

А със сярната гъба – голям берекет от дни! Прескачахме с Митко мантинели, пързаляхме се в коприва, брахме оранжев разкош. Яхния, ризото, да видим дали стават и на десерт. Казват им вегетарианското пилешко заради плътността. Вкусни и сияйни!

24 май, в който лежах от умора с мотиката на поляната, за да я размахам пак и пак. И благодарих в главата си на всички в село, дали ми да посадя това и онова и научили ме как. Искаш ли разсад? Искам. От утре няма вече да казвам искам. Е, добре, само малко фасул още

Насладете се на гледките с мен. В годините организирах големи празници на този ден, днес честитих на приятели и почерпах себе си с щедра доза изтощение, и кураж, и сила. Като едно ми ти дете, хукнало с филия лютеница през оградите. Мога, зная, пиша с живи и любими букви, радвам се!

И чакам реколта – ако изпреваря поповите прасета, де

P.S. за-селвам се!