Незабравки

Дарба ми е да сънувам толкова дълбоко и красиво, че и само тази дарба ми стига
Сънувах дъхави незабравки. Раздадох ги още насън, на снопчета.

Наричали са ги син ключ към небето, отварящ вратите към душевните богатства. А слънчевожълтата им сърцевина – новородена светлина

И понеже тук чета, че е ден на благодарността, раздавам на всички ви още незабравки. Вечността на цветето по- и подхожда на благодаността от това тя да си има ден.

С кажи-речи всеки от вас сме се обменяли, смяли, тъжили, разказвали, сприятелявали, срещали, творили. Саксийките ми са наужким, нямам, но пък откога да имаш е да притежаваш?

Сън и реалност, по-истинското, кое е горе и кое долу, сам си избираш. Така каза моята баба баварка, съседка по улица, преди да се отправи надолу или нагоре.

Но с такава радост го каза, че мисля вече знаеше, че ние винаги се оправяме нагоре, към хубавото и синьото, към дверите на душата, които припяват, прискърцвайки на отваряне.

Прекрасен ден в снега на незабравките!

снимка: интернет