Нашето днес

Началото на нов живот за къщицата Стара майка. Падат клони и треви, лопати и гребло се борят с коренищата на ящната Майка Природа. Малкото вещи за ползване, между които „Железният светилник!“ (възглас на наша Малена, виждайки газена лампа:) – тях ги приюти старото училище. Догодина то става на 140 години. Отваряйки ъгълче за човешки вещи, виждайки малката сцена, на която децата в миналото са изнасяли пиески и е имало библиотека, качвайки стръмните му стълби към чешмичката за детски лапи в коридора, верандата с колоните и стаята на учителя с пейзаж на крави в Алпите (;)) от по-ново време ми стана толкова милно…
Догодина, живот и здраве, знам, че цяло село ще се хванем и почистим, измажем, възродим това богатство. Междувременно наша мала Стара майка си почива в припека от нас, вдигналите прах и шум в покоя й. Тези дни тази спяща под покривало красавица ще започне да се събужда за нов живот.