Нашата усърдна предколедна неделя.
След снощната смяна до 2, кратък сърдечен неделен очерк
Подаръците, предадени в църквата, от семействата на у-ще П. Хилендарски и пакети по врата и поща бяха наред в последния ден на акция Коледа в кутия.
Норето и Ели ни подариха деня си в усилена работа; Стефан, Макс и Сашко бяха заети с логистиката на кашоните; аз довърших по нощите сама и на доволство.
– Как я търпите?, въпрос към децата.
– Не я търпим – послъгват те 
В дом, в който маса и мебели се изнасят предколедно, за да се съберат подаръците, се хапва не на крак, а съвсем културно – на пода. После с нови очи ценим удобството, върнем ли вида на хола, хаха.
Липсите по списъците с радост бяха поети още посред нощ от чакащи да се включат нови дарители. Повечето пакети са вече строени в работилничката ми за вълна, която доскоро подслоняваше хора. Сега е къща за прелестни подаръци, в която току изсвирят фарове на джип-играчка
Днес е ден за по-лесно дишане и малко по-бавно работене – да се върнат всички необходими на човека сили.
В събота е палетирането и местенето на даровете към междинния лагер, където ще очакват камиона за България.
Благодарим си
P.S. Тъкмо забелязвам, че това е не 12-та а всъщност 13-та година на Коледа в кутия. Ах, тези числа!
Колко неотдавна беше вчера… 🙂
Колко неотдавна беше вчера… 🙂
