Най-после – урок по трахана, Смилян, кромид, Косово!

Най-после се научих да правя трахана. Теменужка Матева, благодаря! Заедно бяхме на фестивала на смилянския фасул в с. Смилян. Замесихме и претрихме траханата, а после малките зрънца изсъхнаха и събраха светлина на белоснежни кърпи в с. Косово. Тази зърнена храна с квас идва от Персия, и в случая пази в себе си слънцето на Родопите, за да ни храни полезно цяла зима.

Със Светлето Ралева срещнахме нови приятели в Slowfood, моята любима Руми, Читалище Изгрев, от Баничан, организаторът на фестивала Илия Годев, за когото са нашите големи адмирации, ферма Златно руно, и още, и още…

Порадвахме се на детските пана от бобови култури. И особено на кученцето, подредено от Илонка, както и на картинката на гърнето за фасул.

А дегустационното меню в ресторант Аида, ах. Нека ви кажа за десерта – смидарь, в наше село смидал. Царевични трохи, запържени в домашно масло със захар, пръстите да си оближеш. Приготвя се за гости когато бебето стане на 40 дни.

На щанда на отрудена женица научихме за още едно ястие, трАхна. Тя пък се прави от фасул, смляна царевица и булгур. Нашето си ястие – прекрасно, простичко и вкусно (+ чесън:). Та тази същата жена ни разказа една история, която си била май истина, що се касае и за способността да оцеляваш.

През Жан Виденовата зима в Родопите пристигнал депутат, за да види как я карат родопчани. Заварил ги да вечерят с по паница трАхна. Връщайки се в София докладвал в парламента: Родопчани не ги мислете, ще оцелеят. Минали са на фураж!

След което женичката, чула че съм прегладняла, ми предложи торбичка орехи за 1 лв. И ако искам филийка хляб, тя така най- ги обичала.

Чисто и просто, благодарни сме за прекрасните срещи в Смилян!