Надъхване за следващия плъстен килим

Надъхвам се, преди да започна бавното полагане на прелестно орнаментиран втори плъстен килим❤

ДОМАШЕН БИТ И КУЛТУРА:
ОБРАБОТКА НА ВЪЛНА
Поради широкото разпространение на овцевъдството в България, вълната заема основно място в изработване на традиционните тъкани. паднат останалите след прането бодли, разстила се на слънце, за да изсъхне, след което отново се бие, да стане пухкава и да паднат и най-дребните трънчета и сламки. Следва повторно сортиране на вълната за черги, за вътък на възглавници, за шаяци и аби, за по-фини дрехи. Когато вълната е напълно изсушена, първо се чепка на ръка, за да се почисти напълно, а след това се влачи на дараци. (Даракът най-често представлява прост уред съставен от две четки с метални бодли, през които се прекарва вълната.) В миналото за чепкането и влаченето на големи количества вълна се събирали всички роднини и работата била съпроводена с гощавки, свирене и песни. Сред многообразието от губери, китеници, красиво орнаментирани килими и черги, между текстилните народни занаяти се нарежда и изработването на плъсти. Днес технологията, макар и широко използвана в миналото, е малко позната, а изделията предизвикват интерес и различни въпроси у много хора. Някои исторически сведения подсказват, че произходът на плъстите е поне от 700 години пр. Хр. Има вероятност това да е най-старата технология за изработване на текстил. Кечетата (както се наричат плъстите в някои части на България) са пренесени от прабългарите на територията на Балканите от Средна Азия и Индия, където и днес все още се изработват плъсти по старинната технология. Народите с развито скотовъдство си служели с плъст при направата на юрти, постели, преградни стени, подложки за седла, шапки, подплати на връхни дрехи. Добре сплъстената вълна е прекрасен изолатор от влага, студ, горещина. Освен това занаятът е сравнително лесен, защото не изисква специални инструменти за работа. Плъстите имат и обредно значение – подаряват се за сватби и кръщенета. В България майстори плъстари е имало почти навсякъде, като най-разпространен занаятът бил в Копривщица и Родопите. Така почистената и разресана вълна е вече готова за предене и след това за тъкане или плетене. Но за изработването на плъстени изделия е нужно тя да бъде пухкава и непресукана. Плъстите са вид нетъкан текстил. В България са разпространени два метода за изработка на плъсти: негативен и позитивен. Негативният метод се състои в следното: на платно се нареждат орнаментите (често от оцветена вълна), след което равномерно се разстила едноцветна вълна – основата. Материалът обилно се мокри с топла вода. Цялото платно се навива на плътно руло и започва да се търкаля, да се бие (тепа) с ръце, пръчки, специално приготвени бухалки. Отново се полива с вода, отново се налага и това продължава, докато вълната се сплъсти до дебелина около 2 см. При позитивното изработване на плъсти първо се разстила основата, мокри се, навива се и се бие, докато частично се сплъсти, след това се нарежда цялата орнаментация. После отново се мокри и бие до пълно сплъстяване. Майсторите на кечета били по един-двама в селище (или дори в местност), но във всяка къща имало изделия от плъст. За най-трудоемката дейност – тепането, можело да се включат и помощници, а финият майсторлък – нареждането на шарките (централна фигура, бордюр, съпътстващи орнаменти) – се правел от човек, добре владеещ занаята и с богата фантазия. Така рисунъкът ставал достоен конкурент дори на тъканите килими. Известни с художествените си достойнства са копривщенските плъсти. Във миналото вълната се е боядисвала само със помоща на природни багрила. Ето и някои народни рецепти: Боядисване с живовляк Получават се зелени тонове. Пригответе за боядисване 1 кг. вълна, потопете я в 25 литра вода, в която сте разтворили 15% стипца. Оставете я да ври 1 час. Извадете вълната и изхвърлете водата. Приготвяте от цялото растение на живовляка 2кг. за един килограм вълна. Поставете живовляка в торбичка, потопете го в достатъчно количество вода и го оставете да ври 2 часа. След това добавете студена вода до 25 литра. Потопете вълната в оцветената вода. Оставете я да ври 1 час. Боядисване с цвят от жълтуга Получават се жълти тонове. Боядисване с кора от ябълка Получават се жълти тонове. За 1 кг. вълна пригответе 1 кг. кори от ябълка и ги нарежете на ситни парченца. Поставете парчетата от кората в торбичка, потопете я в достатъчно вода и оставете да ври 1 час. Боядисване с листа от орех Получават се жълто – кафяви тонове.. Поставете листата в торбичка и ги оставете да врят 1 час.

Плъстене на вълна
Изработването на изделия от нетъкан текстил – плъсти, е традиционен български занаят. Най-ранното сведение за плъстени изделия в старобългарските писмени паметници се отнася към Х – ХІ век, а запазените образци са от XVІІ, XVІІІ, XІX и първата половина на XX век. Странджа е един от районите, където се е практикувало това древно изкуство. Основната суровина е овчата вълна. Използва се свойството на вълната да се сплъстява чрез пране, без помощта на сложни устройства, машини и технологии. Самото правене на плъстта се нарича „валяне”. За целта сковавали „одър” от дъски, който поставяли върху забити четири кола или върху „шейна”. Това ставало на двора, най-често в края на лятото, когато е слънчево и горещо, за да може плъстта да изсъхне. Тъй като плъстите имат изключителни топлоизолационни и влагоустойчиви качества още в далечни времена българите ги употребявали за постелки, за езда на коне без седло, (известни като „тегалтия”, „телтия”, „стеле”), за строеж на палатки, при поход. Вълната задържа въздух и водата се стича по повърхността, без да може да проникне в дълбочина. При потапяне във вода, леката вълна плува, а вече намокрена, поради особената си структура, много бързо се оцежда. Първият етап на обработка на вълната е пране на „серавата” вълна – заливане на вълната с топла вода, за да се изчистят органичните мазнини по нея, т. нар. „сер”. Следва изсушаване и разделяне на качества, по предназначение. Вълната от руното се боядисва в растителни бои, багрилата на които получават от различни растения, корени и др. Това става в големи глинени „кюпове”, в които поставят вълната, заливат я с хладка вода, поставят багрилните растения и „заравят” кюповете в непрегоряла тор да престои няколко дни при постоянна температура. За да се приготвят „фитили” с различна дебелина за „кроене” и „шарене” на плъстта, боядисаната вълна се разчепква и след това се развлачва или разбива със „лък” от майстор „дръндар”. „Ярина”-та и „дреб”-та са използват за средния слой на плъстта, настилани равномерно или правени на ”къдели”, които нареждат веднъж по ширина, веднъж по дължина на няколко слоя, според желаната дебелина. Плъстените изделия дават големи възможности за творчество. Докато при тъканите от предени влакна се съобразяваме с посоката на нишките, при плъстите това не е необходимо. Предварително обагрените вълнени пластове могат да се разполагат във всички посоки, като цветовете се припокриват или преливат един в друг. Ясно очертани детайли, могат да се комбинират с абстрактни петна. С цветни парчета вълна може да се „рисува”, като дори може да се постигне преден и заден план на изображението, перспектива, светлосянка. Вълната заема и запазва обем. Чрез моделиране се правят фигурки на животни, аксесоари, изделия с вътрешна кухина, които, несъмнено, са част от съвременното приложно изкуство. И днес, в сърцето на Странджа планина, може да се види истинска работилница за вълна.