На приказки и вълна в училище

Днес бях приказната Анна, Анна означава майка, за 50 деца. Заедно с куклите си биваше да им разкажа подбрани от мен приказки в библиотеката на Европейското училище в Мюнхен.

Омесих яко Афганистан и Швейцария с Франция и се родиха вкусни хлебчета, дини и едно птиченце, това на щастието.

Искам да празнувам този ден само така – с 50 до 100 деца

, в червена рокля на ръчно везани кокичета, плъстена нощем узбекистанска шапчица, и детското: „Чао, Светлана. Ела още днес пак!!“

И за да е пълен денят – малко осмомартенско вълнено суши с последвалия срещите детски курс. Сушито поднасям със сърчицето, което на път към ролята ми на приказкоразказвачка днес, намерих до кофите на метрото. Стоеше си там в рамчицата, а до него надпис: „Подарява се!“

Взех го, дано никому не липсва.

Благодаря за подаръците, съдба