На паша в мокър ден

Като филм в дъжда си, радва ми се от сърце комшия от Нареченски бани и прави снимка как сме тръгнали на паша.

И като потомствен косовец ми разказва една прелюбопитна история: Едно време, когато на косовци им било жал да заколят собствено животно, крадели овца от комшията и тайно я приготвяли. Комшията, на свой ред, тайно им го връщал.

Ах, гиди Шейтанкьойци, смея се аз, ни искам, ни давам!

Вали, вали, а ние се опитваме да отидем на църква докато капките са по-късички🙂

Св. Георги ги посреща на входа на къщата, а едно жасминче разнася упоително ухание във влагата навън. Чакам слънце, за да го поверя на земята отпред.

Кадем просвирва със зъбки на флейта докато аз правя копченца в обора.

Хубав кротък мокър тих ден при нас❤️