На летището

Докато аз в моя свят съм шила, прела и плъстила, светът около мен тотално се е променил. Наблюдавам го насълзена зад плътната маска и празно летище в Мюнхен и не го харесвам ни най-малко. Иде ми да затворя очи до Варна и да ги отворя чак в Косово. Така ще постъпя Че и децата и кучетата ги няма с мен, да вдигнем една здравословна патърдия Скъпо платени прегръдки са срещите и пътуванията, но горе чип нос, Светланкич! Има билка за болка и тя е любими слънчеви хора, чакат ме 🙂