Музей на суфизма в Истанбул
Андерсен, 1842 г, Танцуващите дервиши: „Сема започваше. Група дервиши пристъпи залата, боси, с високи шапки, направени от вълна, облечени в дълги зелени наметала.Най-възрастният от тях, с дълга бяла брада, сключи молитвено ръце в центъра. Звукът на ней, тръстиковата флейта, и на кудум, малък тъпан, придружаваха молитвата му. Ней свиреше само две ноти, бавно и монотонно. И заедно, инструментите звучаха като ромона на фонтан.
Останалите дервиши бавно наобиколиха най-възрастния и свалиха наметалата си. Протегнаха ръце и започнаха да се въртят в една и съща посока, а дрехите им ги обвиваха като бял конус, следвайки движението на тялото. Гледката замайваше сетивата, ней и кудум усилиха ритъма, дервишите се въртяха все по-бързо. Интензивността на танца се покачваше до невъзможност да бъде следен с очи и извикваше неподозирани емоции. И макар да продължи над час, нищо не можеше да ме откъсне оттам, от този приятен за гледане и чувстване, да, подобен на балет танц.“
Съвсем свободно ви преведох Андерсен, за да обясня необяснимото. Сема, суфи, Руми и последователи, изповядващи религията на Любовта. Казват, че суфизмът обединява елементи на всички религии, добавяйки към Ума, Сетивата, Вярата също и силата и знанието, които само Сърцето може. Като полюс. Бог е влюбен в мен, и аз в него, казва един суфист.
Хора на поезията, изкуството, калиграфи, музиканти, създатели на красив свят са суфистите.
Екстатичното въртене младите суфи учат с упражнителна дъска, в средата на която е забит пирон. Втъкват го между големия и втория пръст на крака, и безспирният танц започва.
Успях да видя ней, кудум, зурна, тамбура, кабак, кавал, цитра, така типични за турската музика инструменти. Снимала съм ги, формата е красива като звука им.
Изкуството на марморираната хартия сбрах в няколко снимки. С игла се нанася боята, от върха й капе капчица, която размества вече нанесените капки. С връхчето на иглата в тази наплъстена на хартията боя се изтеглят фини линии – така се създават листенцата и цветчета. Кратко и небрежно, от път казано, за един дълъг и изящен процес 
„Защо ми е да разговарям гласно с някого, с когото, за да общувам, не ми трябват думи?“, е казал Руми.
И да искам да доразкажа, магията е необятна. Иди я обхвани нея, тя може само да бъде почувствана. Завъртете ум и сърце в танц и разгледайте
Музей на суфизма в Истанбул
