Moe момиче с изсветлели коси там, далече-далече

❤мое момиче с изсветлели коси, най-милите ми спомени са с теб
мир и достатъчно прежда там, далече-далече

9.12.2017

Една малка баба едва качва стълбите към нашия етаж, с едната ръка държи парапета, в другата – манджичка. Пак е сготвила повече, тя колко ще изяде сама… Вземи, вземи, децата ще хапнат. Я да поседна аз тука при теб, че ти все нещо работиш. Ии, на кого ли да си се метнала ма бабо? И моята майка така, баба ти Недка… На село ме прати малка при шивачките, да се уча, че нея като я няма, рано тръгна, аз нещо да подхвана, да помагам на тате. Те първом не ме искаха, малко момиче, само се пречка. Ама после ми дадоха още работа, и още. И така, научава се човек…

От всичко искам да ви сготвя, да седнем долу при мен в кухничката. Много ми е сладко с вас, и чесънче така да има все обичам. Вземи де, а, не ядеш пиле, кусай малко, да видиш как ще ти хареса…да хапнете преди тръгване.

Пази приказките й, и тя винаги ще е с теб – ми каза приятелка преди година, когато баба Петя стана ангел. Спомням си я всеки ден, като нея съм се обградила с кълбенца прежда от разплетени умаляли пуловерчета – да влезе пак в работа, купчинка разноцветни печатки има и до моите тенджерки. И бабините думи, при които винаги се просълзяваше: „като седна на масата, аз тъй съм научена от мама: Петя, кажи си – ела мамо да обядваме, и аз ще дойда.
Ела, бабо, да обядваме❤️