Малки хитрини

Обичам малките хитрини как да си свърша по-лесно работата. Гледам от моите майстори, и покрай ученето искрено се възхищавам на простотата на битието.
Ето например, прозорчето на работилницата ми, пенджарето, боядисвам без да облепям стъкълцата с хартиено тиксо. Едно просто картонче, държано по вътрешния им ръб, и бриша смело с четката.
Това прозорче е специално, старо, на заем завинаги , и разказваческо. За него друг път ще разправя. Много му се радвам – и на кепенеца му, и на гледката към фасулевото ми поле, което ми разкриват.
Напред, хайде леко напред, Светулке, си говоря сама днес – след едно добро слънчасване съм си обещала да се науча и да пестя сили и редувам работа с айляк