Maлка бобена история от с. Смилян
В село Смилян расте претенциозният за отглеждане и много вкусен смилянски фасул. Климатът и почвите по река Арда му се услаждали добре, прочетох. Шест вида плътен, маслен и богат на белтъчини фасул вирее тук.
В селото са посветили музейна сбирка на славната бобена култура. Разгледахме я днес с моето дете Сашко. Изложени са детски пана, направени от смилянски бобчета – от часовник, бобено сметало, птичета, портрети на майка с дете, пилета и котки, та до малко бобено топче – макет на голямото, с което се открива празникът на смилянския боб през последната седмица на октомври.
Всеки посетител може да залепи по бобче на стената-картина, която иска да влезе в Гинес като най-бобена – ние днес залепихме номер над 21 000 🙂 Картината рисува тепавицата в селото, бобените увивни растения, римски мост. В центъра й – където преди 13 години е залепено първото бобче – е изрисуван чан, глътнат от камбана „тюмбелек“.
Едър смилянски фасул за салата и по-дребен – за супи и яхнии. Чухме, че майстор-готвач прави фин чипс от фасул – интересно.
