Лицено ти бе, девойко

„Лицено ти бе, девойко,
като на бела книжчица
и плитчицине, девойко,
като във Арда рибкине!“
Тьонката снага на булка Еленица, видяла ми се от прастари ръчно кован гвоздей и дъсчица на село Косовска къща, вълна и леки тук-таме тантели.
Нося я аз по пътеката а дядо от селото ме спира подсмихнат:
– Какво е туй чудо бе, момиче?
– Косовска булка, дядо, маха с чумбера на мъж си, овчаря.
– Я, я да я видя отблизо! А-а, не, тази не я познавам 🙂 🙂.“