Летящите хора, Благо и Веста, и поглед наживо в щъркеловото гнездо в Баничан

В село Баничан се чува звън на стара камбана, от едновремешните, отлята от благородни метали. Чуеш ли звъна и ухото ти е свикнало, можеш да познаеш от коя църква в селото е, казва ми Руми Джибова от читалище Изгрев. И още, че празничният камбанен звън е благотворен, слушането му удължава живота на човека.

Село Баничан е най-богато на щъркелови гнезда в страната. Казват ми, че щъркелът е индикатор на чиста природа. „А и сме добрички, затова идват при нас“ – смее се жена от село. Над 20 гнезда са заселени, а на т. нар. Булевард на щъркелите в село на всеки стълб живее семейство.

Мисията на читалището за защита на тези прекрасни птици от жиците е пример за доброта. Всеки, който желае, може да помогне за изграждането на стойка, повдигаща гнездо по-далеч от тока. И да запише на табелка на стълба имена на двойката щъркели, която всяка година се връща в него и отглежда потомство. Преди отново заедно с децата си да поеме дългия път на юг.

„С това искаме да покажем, че някой го е грижа за щъркелите и ги обича. Записваме името му като осиновител, и всяка година 3-4 щъркелчета се люпят и пърхат в защитеното от него гнездо.“ В близко село преди време е отнет живот на щъркел, ето така, от жестока ръка. Нека това никога не се повтаря, пожелава си Руми.

С радост избирам незащитено гнездо, ето това, първо на булеварда на щъркелите.

Любувам се на мъничката фигурка на бебето в него, което усърдно се учи да лети. Иска ми се родителите да са здрави, да успеят полетите си и да се казват Благо и Веста. Дано си харесат имената – кръщавам ги със старото славянско име, означаващо добър, мил човек – Благо, и на богинята на домашното огнище и милосърдието – Веста. А бебетата им нека всичките са благо–вестчета :))

Руми ми разказва легендата за омагьосания човек, превърнат в щъркел. Чуйте я и вие с нейните думи:
„Навремето щъркелът бил човек и все казвал на дядо Господ, че му е най-верен слуга. И решил дядо Господ:
– Абе, я чакай да те изпробвам тебе!
И му дал една красива шарена ракла, и му заръчал с нея да изкачи ей там онзи баир. Казал му:
– Имам едно условие. Докато не изкачиш баира няма да я отваряш. Когато се изкачиш можеш да отвориш.
Тръгнал човекът по пътя, стръмно и трудно било. А той си мислел:
– Ей, защо се хванах с тази работа?!
Обаче вече се виждал върхът и човекът решил да поседне и поеме дъх, а после наведнъж да се изкачи догоре. Седнал да почива и се зачудил:
– Та аз съм почти на върха. Какво толкова тежко носих, я да погледна.
И отворил раклата а отвътре изскочили змии, жаби, гущери. Започнал да затваря, без да може да ги събере. Допренесъл раклата до върха, където му се явил дядо Господ и тъй му рекъл:
– Ти защо каза че си ми верен? Ето, че обеща да не отваряш, но погледна в раклата. Сега за наказание ще те превърна в щъркел и когато събереш всички жаби, змии и гущери от тази земя,  тогава ще ти се развали магията и ще се превърнеш в човек.
Така си летят по нашите земи до днес, омагьосаните хора-щъркели.“

На сайта на читалището може да се види какво се случва в гнездото на щъркелите Изгрев и Пролетка, осиновени от двойка от Япония в Баничан: https://www.ipcamlive.com/5e69e6a80d3d1