Летище, летище
„Не се напрягайте, не се стресирайте. А-а, минете боса, по кубинки не може. Гривна, часовник, колан, стотинки. А сега освободете пътеката по-бързо, и не се напрягайте и не се стресирайте, моля!“
О-о, хахаха, реших да си снимам погледа, че голяма утеха отнесох на границата. Ами аз съм само очи, прав е човекът. То границите нямат научаване, пак добре, че не реших да мина по гащеризон – току виж важало първото с кубинките! Много ме досмеша, посмейте се с мен!
