Къщи и хора
Досега все съм си мислила, че къщите имат душа. Връщайки се в намален състав в една празна къща за пръв път от 45 години осъзнавам ясно, че те хората са им душата. Останалото – дали синьо цвете, роза или пък домат – просто търпеливо ги чакат да се завърнат. И си растат напук. Само ние, хората, един без друг не можем. Кръгом, че ми е българско 🙂