Куклата, която искаше да си има бебе
Познавате ли приказката „Куклата, която искаше да си има бебе“? Събуждам се днес и чувам тъничкото и гласче: Нищо, то винаги малко боли.
То винаги малко боли да станеш жена, мама, мъж, баща, бебе, дете, човек. Но ще мине. И цветя ще дойдат.
Накратко историята, с която искам да ви поздравя за днешния празник. Снимките са от Приказки и какао, организирани за децата в Мюнхен. Играхме по първата книжка, написана 1992, на починалия вече писател емигрант Димитър Инкьов.
А историята е, че една кукла, създадена от ръката на дърводелец, една сутрин пожелала да си има бебе.
– Не може, ти си кукла.
– Може, отрежи ме и сложи бебе в корема ми, отсякла тя.
– Но това ще те боли!
– Нищо, то винаги малко боли…
Така и направил той, като не могъл да излезе на глава с молбите и. Да, но и новосъздадената кукла и тя писнала: Бебе, искам бебе. Отрязал и нея, направил по-мъничко кукле за в коремчето и.
И така му се наложило на бедния дърводелец да работи, докато му хрумнало да извърти на последната, вече наистина много мъничка кукла, едно мустаче с четката. И да и каже: Така, Ка, ти си момче, и не може да имаш бебе в корема. Край.
За имената им ли питате? Започнало се с Матрьошка, нейното бебе се казвало Рьошка, нейното – Йошка. А момченцето накрая – Ка 
Пускам и книжката, защото нея всъщност вече я няма. А аз много я харесвам. За всички с малки дечица, и всички, които обичат приказки 
Румени колелета бузки ви пожелавам – и на Матрьошка, и на Ка. Разсмях се.
Ето ни и на линк в цялото ни и театрално и наивно и естествено и разхубавяващо сърцата сърдечие!
